Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора). Amy Blankenship

Чтение книги онлайн.

СКАЧАТЬ

      - Не ми трябва друг защитник. - Джуъл понечи да си тръгне, но спря, когато видя двама страховити мъже на пътя си.

      Дийн бе усетил тревогата на Стивън и сега, когато гледаше момичето, разбираше защо. Когато надникна в душата ѝ, той улови бегло ангела на смъртта.

      - Грешиш.

      Той се помести толкова бързо, че дори двамата шифтъри в стаята не забелязаха.

      - Трябва ти защитник.

      Джуъл потисна вика си, когато мъжът притисна длан към ранената ѝ буза и очите му придобиха цвят на живак. Ледената ръка, обвита около сърцето ѝ с ледени пръсти, се разтопи. Изведнъж тя си спомни за чувства, за които бе забравила, че съществуват... Топлина, сигурност... Любов.

      Свещеникът се облегна на бюрото си, когато сянката от криле се появи от гърба на мъжа, трепна и изчезна.

      - Ще бъда долу. - заяви Дийн и мястото му бе заето от полъха на вятъра.

      Стивън не знаеше защо Дийн избра този момент да разкрие силата си, но се радваше, че го направи. Бузата на Джуъл бе излекувана, а свещеникът сякаш бе видял светлината.

      - Трябва да тръгваме... Веднага. - каза Ник от вратата.

      Стивън хвана ръката на Джуъл и се насочи към вратата. Радваше се, че шокът я бе разсеял за малко.

      - Почакай! - каза свещеникът, което накара Стивън и Ник да спрат и да го погледнат. - Това...? - той заекваше, като сочеше мястото, където Дийн стоеше до преди малко.

      Стивън се усмихна искрено от вълнението в очите на свещеника.

      - Да... Така е.

      Свещеникът се усмихна, когато Стивън и Ник напуснаха стаята с Джуъл. Той поклати глава и започна да събира необходимото. Според него Бог подготвяше земята за завръщането Си.

      Стивън и Ник излязоха от църквата, но Стивън спря Джуъл, за да погледне към прозореца на офиса. Той въздъхна с облекчение, когато видя, че лампите угаснаха.

      -Явно старият дядка е последвал съвета ти. - каза Ник.

      Стивън поклати глава.

      - По-скоро видя истинската същност на Дийн и преживява нещо религиозно. Даде ми телефона си, ще му се обадя, когато пътят е чист.

      - Не мисля, че няколко часа ще са достатъчни. - каза му Ник.

      - Каквото, такова. - отговори Стивън. - А сега нека се върнем в клуба, за да съобщим новината на Уорън и Куин.

      Дийн седна на покрива на катедралата и погледна тримата долу с усмивка, докато се отдалечаваха от църквата. Помогна на Стивън колкото можа, но успокояващото заклинание, което постави на момичето, нямаше да продължи вечно. Чувстваше надвисващия мрак под сградата с излизането на вампирите от тунела им.

      За разлика от онези преди, тези тук се влияеха от нещо още по-тъмно, по-зловещо от това, което Дийн бе срещал.

      Дийн се намръщи, докато се чудеше защо не го е усетил, когато разчистиха първата група, която се бе настанила тук. Това влияние бе много старо и много могъщо. Веднага щом го усети, тъмнината отмина и се усещаше само присъствието на вампирите.

      Падналият отново СКАЧАТЬ