Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора). Amy Blankenship
Чтение книги онлайн.

Читать онлайн книгу Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора) - Amy Blankenship страница 10

СКАЧАТЬ

      - Добре. Къде по дяволите отиде? - измърмори Стивън и започна да отваря вратите.

      Вратата на килера беше открехната и той осъзна плана на Ник.

      - Тъмни места, под земята... Ами да!

      Като се увери, че вдига достатъчно шум, Стивън слезе по стълбите и сбърчи нос от влагата.

      - Мамка му, тук смърди!

      Той се приближи до друга отворена врата и влезе. Ник стоеше пред котела с отворена врата и бъркаше нещо в огъня с желязна пръчка.

      - Намери ли нещо? - попита Стивън.

      В отговор Ник махна желязото от огъня заедно с остатъци от изгорял череп, от който висеше гнездото от око.

      - Мисля, че може да се каже, че някои от хората в плана на липсващия човек, скоро ще изчезнат.

      - Мисля, че тази църква е обичайното място, където местната мафия си върши мръсните дела. - уточни Стивън.

      - В католическа църква? - попита Ник. - Нищо ли вече не е свещено?

      Стивън сви рамене.

      - Както се казва, нищо не е сигурно освен смъртта и данъците.

      Ник пусна черепа в котела и затвори вратата.

      - В нашия случай козина и котенца.

      Двамата изсумтяха от смях, преди Стивън да се замисли.

      - Добре, наистина трябва да сме сериозни.

      Те се разделиха, като всеки търсеше в различен край на голямата стая, докато Стивън не забеляза нещо зад големите кофи за боклук, пълни с дъски.

      - Ник, помогни ми с това.

      Ник се приближи и помогна на Стивън да премести кофата, за да погледне отзад. Малък, тесен тунел се виеше от камъка и продължаваше направо в земята. Беше непрогледен мрак и двамата котарака не можеха да видят вътре.

      - Трябва да го проверим. - заяви Ник и се приближи, за да надникне в отвора.

      Стивън грабна Ник за ръката и поклати глава.

      - Не, връщаме се и ще уведомя Уорън и Куин какво открихме. Една пума липсва и според мен една пума е твърде много. Не искам да прибавям и ягуар в списъка.

      - Боже! - Ник се усмихна и прегърна шокирания Стивън. - Теб.. - той подуши и продължи с колеблив глас. - Теб наистина те е грижа.

      Стивън нервно отблъсна Ник от себе си, като запрати ягуара в стената.

      - Глупак - каза той, докато Ник се смееше. - Да се махаме оттук.

      Когато стигнаха върха на стълбите, Стивън беше убеден, че Ник си е изгубил ума някъде. Църквата беше тиха като гробище и Стивън погледна коридора, който водеше до офисите гори, където чакаше свещеникът.

      - Изчакай секунда. - каза Стивън. - Трябва да говоря със свещеника.

      Ник сви рамене и се облегна на една скамейка.

      - Здравей, Стивън. - каза един глас от нищото.

      Ник подскочи и Стивън извика от изненада, преди да се препъне в собствените си крака и да падне. Ник премигна, когато мъж с тъмна коса излезе от сенките и се ухили на Стивън.

      - По дяволите, Дийн! - извика Стивън, като стана от земята. - Спри СКАЧАТЬ