Название: Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора)
Автор: Amy Blankenship
Издательство: Tektime S.r.l.s.
Жанр: Ужасы и Мистика
isbn: 9788835421573
isbn:
- Добре. Къде по дяволите отиде? - измърмори Стивън и започна да отваря вратите.
Вратата на килера беше открехната и той осъзна плана на Ник.
- Тъмни места, под земята... Ами да!
Като се увери, че вдига достатъчно шум, Стивън слезе по стълбите и сбърчи нос от влагата.
- Мамка му, тук смърди!
Той се приближи до друга отворена врата и влезе. Ник стоеше пред котела с отворена врата и бъркаше нещо в огъня с желязна пръчка.
- Намери ли нещо? - попита Стивън.
В отговор Ник махна желязото от огъня заедно с остатъци от изгорял череп, от който висеше гнездото от око.
- Мисля, че може да се каже, че някои от хората в плана на липсващия човек, скоро ще изчезнат.
- Мисля, че тази църква е обичайното място, където местната мафия си върши мръсните дела. - уточни Стивън.
- В католическа църква? - попита Ник. - Нищо ли вече не е свещено?
Стивън сви рамене.
- Както се казва, нищо не е сигурно освен смъртта и данъците.
Ник пусна черепа в котела и затвори вратата.
- В нашия случай козина и котенца.
Двамата изсумтяха от смях, преди Стивън да се замисли.
- Добре, наистина трябва да сме сериозни.
Те се разделиха, като всеки търсеше в различен край на голямата стая, докато Стивън не забеляза нещо зад големите кофи за боклук, пълни с дъски.
- Ник, помогни ми с това.
Ник се приближи и помогна на Стивън да премести кофата, за да погледне отзад. Малък, тесен тунел се виеше от камъка и продължаваше направо в земята. Беше непрогледен мрак и двамата котарака не можеха да видят вътре.
- Трябва да го проверим. - заяви Ник и се приближи, за да надникне в отвора.
Стивън грабна Ник за ръката и поклати глава.
- Не, връщаме се и ще уведомя Уорън и Куин какво открихме. Една пума липсва и според мен една пума е твърде много. Не искам да прибавям и ягуар в списъка.
- Боже! - Ник се усмихна и прегърна шокирания Стивън. - Теб.. - той подуши и продължи с колеблив глас. - Теб наистина те е грижа.
Стивън нервно отблъсна Ник от себе си, като запрати ягуара в стената.
- Глупак - каза той, докато Ник се смееше. - Да се махаме оттук.
Когато стигнаха върха на стълбите, Стивън беше убеден, че Ник си е изгубил ума някъде. Църквата беше тиха като гробище и Стивън погледна коридора, който водеше до офисите гори, където чакаше свещеникът.
- Изчакай секунда. - каза Стивън. - Трябва да говоря със свещеника.
Ник сви рамене и се облегна на една скамейка.
- Здравей, Стивън. - каза един глас от нищото.
Ник подскочи и Стивън извика от изненада, преди да се препъне в собствените си крака и да падне. Ник премигна, когато мъж с тъмна коса излезе от сенките и се ухили на Стивън.
- По дяволите, Дийн! - извика Стивън, като стана от земята. - Спри СКАЧАТЬ