Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем. Татьяна Макарова

Чтение книги онлайн.

СКАЧАТЬ шепа пепел от огнището, излезе навън и пръсна пепелта.

      – Ей как го сеем! – рече тя.

      – Сетне? – попита мечката.

      – Сетне го скубем, топим го в реката, мъним го, решим го…

      – Как го решите? – прекъсна я мечката.

      Марийка протегна ръка и почна лекичко с пръсти да чеше мечката по козината.

      Мечката зажумя и сладко задряма. Като се пробуди, тя рече на Марийка:

      – Ти си много добро момиче. Аз бих те задържала да ми помагаш в къщната работа, но тука е гора, има много люти зверове. Страх ме е да не ти направят нещо лошо. По-добре е да се върнеш пак при хората. За награда ще ти дам една от моите седем делви. Избирай!

      Марийка посегнала към най-малката, но мечката й даде най-голямата.

      – Отвори я! – рече тя, – когато си идеш у дома.

      Марийка пое делвата, поклони се на мечката и си тръгна. Когато стигна в село, тя не отиде в господарската къща, а се прибра в полусъборената къща на баща си, където се беше родила. И нали беше страшно огладняла, тя дигна похлупака на делвата и мушна ръката си да гребне мед, но вместо мед извади шепа жълтици. Премаля от радост. Затече се към пазара и си накупи всичко, каквото й трябва. И заживя човешки, като не забравяше сиромасите.

      Научи се господарката й за мечата делва, отиде на гости у Марийкини и дълго я разпитва как е спечелила цяла делва с жълтици. Марийка нищо не скри.

      – И аз ще проводя моята Иванка да донесе още по-голяма делва – рече господарката, прибра се вкъщи и почна да тъкми дъщеря си. Премени я, даде и хурка с мека като коприна къделя и я заведе в гората.

      Тръгна Иванка между дърветата и почна да кълне мечката, че се е пръждосала вдън гора. Като стигна до къщурката с мъховия покрив, ритна вратата и влезе вътре.

      – Ох, че на лошо мирише! – рече господарската дъщеря и почна да тършува.

      Отвори долапите, пъхна се под леглото, разхвърля дрехите, най-сетне зърна делвите, стъпи на едно столче и протегна ръка. Тъкмо вдигна похлупака и някой грозно изрева зад гърба й:

      – Стооой! Кой ти позволи да бъркаш в делвата ми?

      Иванка изтърва похлупака, обърна се, видя мечката и цяла се разтрепера от страх. Сви се в къта и почна да мига.

      Мечката изръмжава, озърна се, огледа разхвърляната къща, но нищо не каза. Разтреби, сложи всяко нещо на мястото му. Накладе огъня, седна край камината и повика Иванка при себе си.

      Иванка приближи и надяна хурката си. Мечката втренчи очи в къделята и попита:

      – Туй какво е?

      – Вълна – отвърна Иванка.

      – Откъде я имате?

      – Стрижем я – троснато каза Иванка.

      – Как я стрижете?

      Иванка СКАЧАТЬ