Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем. Татьяна Макарова
Чтение книги онлайн.

Читать онлайн книгу Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем - Татьяна Макарова страница 10

СКАЧАТЬ остър меч. Небето той разрязва, когато се показва.

      Сутрин светва, вечер угасва.

      Пъстра черга нетъкана на небето е постлана.

      През прозореца затворен гост дошъл е чудотворен. През стъклото като влязъл, никъде не се порязал.

      Сив орел на хълм виси.

      На небето чука, на земята се чува.

      Чакат ме, викат ме, молят се за мен, идвам, а всички побягват.

      На мост приличам, мост не съм; на студ дебелея, на топло тънея.

      Беличко, лъскавичко, никой не го милва.

      Сляпо мече по дол се влече.

      По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

      Отговори

      «Хайде да се преборим! Ако те надвия аз – ще те изям, ако пък ти ме надвиеш – ти ме изяж».

      Лъвът забивал зъбите, ноктите, борил се с дървото, изкъртил си зъбите и пак нищо не направил.

      Той бил дълбок, широк и пълен с вода.

      Оттогава човекът останал най-силен, защото побеждавал враговете си с ум и разум.

      Гатанки: Слънцето и луната. Сянката. Небето. Светкавицата. Слънцето. Дъгата. Светлината. Облакът. Гръмотевицата. Дъждът. Ледът. Ледът. Мъглата.

      Крали Марко – Марко-королевич

      През една ранна лятна утрин Крали Марко се дигна от леглото, облече се, наложи самурения си калпак, препаса сабята си и викна на невестата си:

      – Невесто Ангелино, оседлай ми кончето Шарколията, че съм решил да потегля на дълъг път.

      – Къде ще идеш, сине? – попита го старата майка.

      – В Солун града ще ида, майко. Искам да навестя моя побратим Секула. Натъжи ми се сърцето за него. Отколе не сме се виждали.

      – А защо си препасал сабята и защо си нарамил боздугана си? Нали не отиваш бой да се биеш, а отиваш стар познайник да споходиш. Остави си тука оръжието, Марко, да ти не тегне по пътя!

      Послуша Марко майка си, разпаса сабята дипленицата, окачи я на стената и захвърли в къта тежкия си боздуган, влезе в малката стая, където спеше неговият малък син, и се наведе да го целуне по челото.

      Марковата млада невеста, нали беше хитра и досетлива, докато оседлаваше коня, тайно потули под седлото му сабята дипленица, а боздугана скъта в кожените дисаги.

      Яхна Крали Марко своя крилат кон и потегли по широкия солунски път, пресече Битолското поле, по което пасяха белорунни стада, и навлезе в една гъста дъбова гора, погледна дърветата и що да види: шумата им жълта пожълтяла посред лято, като попарени от люта есенна слана клюмнали надолу дъбовите листа. Никога посред лято не е бивало такова чудо.

      Крали Марко попита гората:

      – Кажи ми, горо, защо си посърнала? Пожар ли те изгори, или слана попари листето ти?

      Гората никога не хортува, но на Марка отговори:

      – Ще СКАЧАТЬ