Videno i chuto. Ivan Vazov

Чтение книги онлайн.

СКАЧАТЬ се удържах, пардон. Па и той можеше да не гледа тъй високомерно. Срамота, че е французин!…

      – Моля, не повтаряйте вече манифестациите на чувствата си по такъв шумен начин: всичката публика обърна очи към нас – забеляза му другарят ми.

      – Как ми стана неловко! – думаше госпожата.

      – Госпожо, обещавам ви…, честно слово вече…

      – Тсс… гледайте!…

      Обърнахме очи към сцената.

      Там стоеше един едър старец с голяма глава, с високо плешиво чело, с голяма рунтава брада, силно прошарена, както и косата му. Това беше същинският министър на Англия.

      – Лорд Сализбури! – извикаха мнозина едновременно с изкусника.

      От предните маси някои изръкопляскаха.

      – Кои ръкопляскат там? Трябва да са евреи! – извика яката П… с поглед, пламнал от гняв. – Долу!

      П… забрави обещанието си да обуздава чувствата си. Той продължаваше да гълчи високо и когато Сализбури се скри.

      Един от другарите ни го напразно дърпаше за ръкава да престане да привлича вниманието към наша страна.

      Един господин от съседната маса, вероятно чужденец, се извърна и му каза по френски:

      – Но, господине, вие виждате хубаво, че ръкопляскат на артиста за прекрасното изпълнение на ролята си…

      П… погледна насупено непознатия, вместо отговор, извика:

      – А bas!

      Той беше в твърде възбудено състояние и ние се отчаяхме вече да го укротим. Но като забеляза много погледи, очудени или ухилени, устремени към него, той се посмути, извърна се гърбом към публиката и запухтя цигарото, наведен с лице разчервеняло от вълнение.

      Понеже със Сализбури се свършваха англичаните, следователно и причината за раздразнението му, то се поуспокоихме, че няма да даваме вече и ние, от своя страна, представление в салона. Но пак счетохме за нужно да напомним на П… да се държи благоразумно и да не пада в друга крайност.

      – Давам ви дума, господа… Извинявайте… но това беше plus fort que moi. – Вие виждате, че и другите се възмущаваха…

      Да си призная: и ние се намирахме в лошо и раздразнено настроение и ако не го изказвахме тъй шумно, както П…, напълно споделяхме чувствата му. В същото душевно състояние се намираше и публиката, ожесточена от виждането виновниците и оръдията на една велика неправда.

      Затова, когато настана ред да се явят героите от оранжската република и от трансвалската, настана едно облекчение в салона. Очите засвяткаха от добро чувство, лицата се проясниха. Зрителите предвкусваха удоволствието, което с трепетно любопитство очакваха да изпитат напълно.

* * *

      Тяхното очакване не бе дълго.

      На сцената се изправи един млад брадат бур, с кротка физиономия, в сетре, с наниз патрони през гърди.

      – Генерал Девет! – произнесе изкусникът.

      Девет беше слабо познат още (това беше по времето на генерал Крониевото пленяване), неговото име малко се чуваше. Но едно съчувствие се яви по СКАЧАТЬ