Videno i chuto. Ivan Vazov

Чтение книги онлайн.

      – За каква работа? – пита началникът.

      – Иде да те види.

      – Да ме види?… И сляп, казваш?…

      – Сляп от пет-шест години. – И той му разправи как дядо Йоцо ненадейно изгубил зрението си, когато братушките да дойдат.

      – Беше заможничък и разбран челяк – допълни Денко, – но нали даде господ, ослепя, кой знае от какво… Сега гледа, ама не види… Вика се, умрял човек… Защо си го не прибере господ! Добре, че остави имотец – държава, стокица, – та го гледат син му и снаха му. И добре го гледат челяко…

      – Любопитно – каза си началникът, – нека дойде! Не, чакай да изляза!

      И той излизе на одъра и слезе по стълбите.

      Дядо Йоцо по тропането на чизмите позна, че е той, българският паша, па свали шапката.

      Чиновникът видя пред себе си един белобрад старец, но със здрав още изглед, с едро, почерняло, грубо лице, с окъсан безрамник и с чешири, увити с връв. Цялото му тяло се тресеше. Той стоеше в смирено положение, с наведена беловласа глава.

      – Какво има, дядо? – попита началникът приветливо.

      Старецът вдигна глава, обърна към него безжизнените си очи, които не се движеха. Само мишците на едрото му лице нервно затрапераха.

      – Ваша милост ли си, синко?

      – Аз съм, дядо.

      – Пашата ли?

      – Той, същият – каза началникът усмихнат.

      Дядо Йоцо приближи към него, премести си шапката под лявата мишница, взе му ръката, побара сукнения ръкав; похвана медните копчета на гърдите му и екселбантите; попипа с трепетна ръка сребърните плетени еполети на раменете му, па се подигна, та ги целуна.

      – Господи, видох! – продума старецът, който се прекръсти, па си изтри с ръкава сълзите, що бликнаха из мъртвите му очи.

      Па се поклони ниско и рече:

      – Сега прощавай, синко, че ти направих труд! – И тупайки с тояжката, гологлав, излезе.