Една Пленителна Целувка. Amanda Mariel

Чтение книги онлайн.

СКАЧАТЬ каза той, когато погледна жената, която сега наричаше майка и „ваша леля Айлис“.

      Майката се намръщи, а очите й блестяха пълни със сълзи. – Хората не разбираха дарбите им, и още повече не биха разбрали вашите. Затова ви учихме да ги криете. Не знам как ще ни открият, но Лаклан и Самюел са прави. Трябва да тръгваме.

      Столът на Лахлан одраскал пода, докато той се наместваше. – Какво за моя баща?

      – Всичко е много тъжно. Майката сведе глава и раменете ѝ трепереха. – Тълпата, която дойде след майка ти удари баща ти толкова силно, че той нямаше никакъв шанс. Подсмърчайки, майката вдигна глава, за да срещне погледа на Лаклан. – Може би е било благословия, защото той е избегнал кладата.

      Сърцето на Моаре биеше силно. Нейната майка e била изгорена – обвинена в това, че е вещица... и убита.

      Тя искаше да крещи, да избяга, да забрави всичко, което ѝ казаха. Тя знаеше, че майка ѝ е починала заедно с другите, но винаги ѝ е било казвано, че е било нещастен случай. Нищо повече. Тя стисна ръцете си в скута си и се втренчи в баща си. – И сега същата съдба ли ще ни сполети?

      – Не. Самюел стана. – Никой не е дошъл още. Трябва да тръгнем преди те да дойдат.

      Майката кимна, докато се изправяше на крака. – Бързо сега. Вземете само това, което трябва, и нищо повече, отколкото можете да носите.

      Лили спря на половината на пътя до кухнята и се обърна към родителите си. – Къде ще отидем? В Испания, както и другите ли?

      – Не – поклати глава бащата – Ще пътуваме по брега пеша, после ще се качим на кораб за Англия.

      – Сега побързайте. Майката махна с ръце към вратата на кухнята.

      Моаре изтича след Лили, влизайки в спалнята им точно зад нея. Никоя не губеше време да говори, докато пълнеха това, което им трябваше в раници. Изпълнила задачата Моаре стоеше близо до вратата и гледаше Лили. Сладката ѝ сестра се тресеше от главата до петите докато си опаковаше багажа. Тока ли щяха да бъдат нещата до края на живота им? Винаги ли щяха да крият дарбите си? В очакване на деня, в който ще трябва да оставят всичко след себе си отново? А бъдещите им деца?

      Моаре затвори очи срещу мислите и емоциите, които бушуваха в нея. Имаше много неща, които тя не можеше да контролира, но взе решение в този момент. Бог ѝ беше свидетел, тя щеше да контролира нещата, които можеше.

      Щеше да се погрижи да не предаде дарбата си, и децата й да нямат нейните тревоги. Моаре никога нямаше да се омъжи. Никога нямаше да има собствено семейство.

      – Моаре.

      Тя отвори очи и видя Лили да стои до нея, с раница в ръка. – Готова ли си? – попита Моаре.

      Лили кимна и мина покрай нея, след това се завъртя, за да е с лице към нея и спря. – Какво си мислеше преди малко.

      – Че никога няма да се омъжа. – Каза Моаре.

      Лили наклони главата си съвсем леко. – Но разбира се, ще се омъжиш.

      – Не, няма. Защото отказвам родя деца в такъв жесток свят. Моаре сви раменете си и повдигна брадичката си. – Няма да подложа едно невинен създание на СКАЧАТЬ