Една Вълшебна Коледа. A. C. Meyer

Чтение книги онлайн.

СКАЧАТЬ рамене.

      – Все още. Освен това, не се нуждая от нов асистент.

      Успявайки да спре да я гледа, мъжът ги отмина като проклинаше под мустак и се изненада от кристалния глас, който сякаш въздействаше на цялото му тяло.

      – Разбира се, че имаш нужда от асистент – каза тя тихо. – Къщата е разхвърляна. Работата ти закъснява. И ти трябват обноски. И подстригване също.

      Думите ѝ го парализираха, изненадвайки го с дързостта на момичето, което изглеждаше сякаш едва е завършила училище, въпреки че тонът на думите ѝ не съдържаше нищо друго освен доброта.

      – Каква по дяволите си ти ... – започна той, но изгуби вниманието ѝ, когато момичето заразглежда стаята, изглеждайки загрижена. Очевидно търсеше нещо. Когато изглежда го намери, тя прекоси стаята, отиде до масата на ъгъла и взе стъклен орнамент.

      – Това трябва да стане...– измънка тя и му занесе буркана. – Къде са онези малки неща? Тя попита с лека усмивка.

      – Какви малки неща? – попита Самука намръщено, и тя се обърна към Джей Пи.

      – Тези малки неща, с които купуваше кафе – обясни тя на редактора, който я гледаше сякаш е полудяла.

      След няколко секунди, когато двамата мъже се спогледаха, опитвайки се да разберат какво иска, Джей Пи попита:

      – Монети ли? – Той обърна част от джобовете си.

      – Да! – Тя възкликна и цялото ѝ лице светна от радост. Самука не можеше да не си помисли, че е много странна. – Коя е най-ценната? – Попита тя Джей Пи, който ѝ даде монета от един Реал. – Имате ли една от тези? – момичето попита Самука. Той се наведе над масичката за кафе, взе две монети от по двадесет и пет цента и ѝ ги подаде, а тя се усмихна с усмивка на задоволство. Взимайки монетите, тя ги хвърли в стъкления буркан. – Много добре. Платено е.

      Самука премигна няколко пъти и наклони главата си, опитвайки се да се осмисли това, което тази луда жена казваше.

      – Какво?

      – За всяко проклятие, монета – каза тя и погледна към Джей Пи, сякаш, за да се увери.

      Джей Пи се засмя шумно.

      – Ще бъде наистина интересно... – промълви той, като все още се смееше.

      Нетърпелив и неспокоен от присъствието им, Самука изпусна дълга въздишка и каза:

      – Когато приключите с играта, затворете вратата. Имам още работа.

      Когато се обърна за да се отправи към кухнята, той беше прекъснат от сладкия глас на момичето.

      – Джей Пи, благодаря за превоза. Обещавам да не ви разочаровам – каза тя с такава сериозност, че звучеше сякаш му обещаваше да установи световен мир.

      После той влезе навътре и най-накрая осъзна, че тя каза, че ще остане. Там. В къщата му. В неговото убежище. Където той не е искаше никой да присъства.

      А, не и това.

      – Не знам какво си намислила, но ти няма да останеш тук – каза той, знаейки, че звучи грубо, но не му пукаше. Всичко, което искаше, беше да си върне уединението. – Не те искам в къщата си.

      Джей СКАЧАТЬ