Заливът Кисмет. Dawn Brower

Чтение книги онлайн.

СКАЧАТЬ и отиде до близкия бар. Тристан беше там, говорейки с някой друг. Когато Пърсивал се приближи, той се обърна към него и усмивката му стана още по-широка. Те се поздравиха така, сякаш не се бяха виждали от дни. До колкото Лейлия знаеше, те не се бяха виждали скоро, но по някаква причина това я дразнеше.

      Те бяха в Уичис Брю не повече от петнадесет минути и Пърсивал вече я беше изоставил за да се види с един от най-добрите си приятели—тя не можеше да го вини, Лейлия може би щеше да направи същото ако Наш беше там. Пърсивал обаче трябваше да е джентълмен. Поне не е очаквала той да се грижи за нея.

      Толкова за него, да е нейния рицар в блестящи доспехи… Добре, че не е искала той да бъде. Пърсивал изглежда нямаше да се връща в скоро време. Можеше да отиде да намери приятел, с когото да разговаря, но някак си това я притесняваше още повече. Освен това имаше само един човек, с когото искаше да говори, а той не беше там. Може би трябва да отмени срещата, преди наистина да я разочарова. Тя майтап ли си правеше? Тя я беше разочаровала още преди да е започнала…

      Лейлия грабна палтото си и излезе от кафенето. Щеше да си прекара много по-приятно вкъщи с купа пуканки и чаша вино. Може би дори би се обадила на Наш, за да види дали би искал да ги сподели с нея. Това звучеше като все по-добра идея, колкото повече мислеше за това…

      Тя погледна към Пърсивал и се замисли дали да му каже, че си тръгва, но отхвърли идеята. Вместо това тя извади телефона от джоба си и му изпрати бързо текстово съобщение, изпълнено с извинения и му каза, че трябва да си тръгне. Лейлия пъхна телефона обратно в джоба на палтото си и вместо да се прибере вкъщи, тръгна в посока към апартамента на Наш. Трябваше да се види с най-добрият си приятел.

      ГЛАВА ТРЕТА

      Наш влезе в апартамента си и постави на плота виното, което Лейлия му беше дала. Той свали сакото си и го хвърли на близкия стол или поне се опита да го направи… Някак си пропусна целта си и то падна на пода. Няколко секунди се взираше в него, чудейки се дали го е грижа достатъчно, за да го вдигне от пода и всъщност да го закачи на закачалката в килера. Той въздъхна и вдигна палтото си от пода и го постави там, където трябваше да бъде през цялото време. Дрехата не е виновна, че плановете му да сподели на Лейлия чувствата си към нея не са се развили по план. Той се взираше в бутилката вино, която му бе дала, и помисли да изпие цялата бутилка сам, но не, имаше нужда от нещо много по-силно от мерло, за да удави скръбта си.

      Той отиде до близкия шкаф и извади бутилка уиски, след което грабна една чаша и си наля порядъчно. Наш допря чашата до устните си и пресуши съдържанието. Той поклати глава, за да помогне да се справи с изгарянето, което отиваше надолу по гърлото му, след което си наля още. След три пълни чаши стаята започваше да се върти и мозъкът му се бе притъпил малко от това, което го притесняваше. Наш остави чашата на плота, грабна бутилката уиски, препъна се и падна върху дивана. Не виждаше смисъл да се занимава с изтънчени неща. Можеше просто да пие директно от бутилката.

      Наш по-скоро падна, отколкото седна на дивана прегръщайки СКАЧАТЬ