Лунен Танц. Amy Blankenship

Чтение книги онлайн.

СКАЧАТЬ Ñ‡Ñƒ виковете на майка си далеч зад гърба си. Но в момента се вълнуваше повече от това как да си върне кученцето. Беше си нейно и тя носеше отговорност. Вместо да отвърне на майка си, тихо продължи да следва лая на Скрапи.

      ÐÐµ след дълго, Табата спря да си поеме дъх. Облегна се на едно дърво и положи ръце на мръсните си колене, заслушана в шума на гората. Винаги си бе мечтала да стои насред дивото и просто да слухти – като индианците по филмите.

      Ð”ъждовните облаци, разбягали се временно, отново се сгъстиха. Ярката лунна светлина рязко изчезна. Очите ú се разшириха, когато осъзна, че вече не вижда светлините на къмпинга.

      ÐŸÑ€Ð¸ÑÑ‚ъпвайки внимателно напред, втренчена в мрака, опита да се ориентира. Напразно. Видя единствено бледи очертания на клони и непрогледни сенки. Изсумтя от страх, когато чу ръмжане някъде напред.

      Ð¡Ð»ÐµÐ´ миг, който ú се стори вечен, лаят на Скрапи отново достигна до нея. Втурна се към звука с гореща надежда да не я преследват. Ръмжането се повтори, още по-отблизо.

      Ð—абила пети в почвата, опита да се плъзне по склона. Но по земята се стелеше хлъзгав килим от мокри листа и кал. Вместо да спре, тя се засили още повече и се изпързаля надолу по склона.

      Ð•Ð´Ð½Ð¾ паднало дърво я сепна и ú изкара въздуха. Щом дойде на себе си, осъзна, че Скрапи вече не лае. Нещо отново изръмжа и тя се втурна да катери хълма. Но тогава чу скимтене. Коленичила, надникна през клоните и видя малко сечище, огрято от лунна светлина.

      Ð¢ÑŠÐºÐ¼Ð¾ по средата съзря Скрапи. Хленчеше като след бой със съседския доберман. Пълзеше заднешком, залепил корем до земята. Сините очи СКАЧАТЬ