Мантри за здраве и дълголетие. Дмитрий Попов

Чтение книги онлайн.

СКАЧАТЬ да погълнат колосално количество храна, оставайки все така слаби и елегантни. Едно от разумните обяснения е, че метаболизмът на слабите хора е устроен така, че те изразходват повече енергия за храносмилане в сравнение с по-пълните.

      От изключително голямо значение е и фактът, че цитираните по-горе стойности за енергийния ефект на различните хранителни вещества Уилбър Атуотър получил чрез изгаряне на същите в т.нар. калориметър при температури от стотици градуси Целзий. В човешкия организъм храносмилателните процеси протичат при значително по-ниска температура и въпреки, че в науката по инерция продължава да се използва терминът „изгаряне”, абсолютно ясно е, че тези два процеса – горене и храносмилане, се различават принципно, както по природа, така и по състав на получените крайни продукти. Което, от гледна точка на каноните на термохимията, означава различни топлинни ефекти на същите.

      Редица съвремени учени са на мнение, че по сложност и организация храносмилателната система на човека превъзхожда дори неговия главен мозък. Казаното до тук означава, че обозначените на етикетите на хранителните продукти енергийни стойности могат да дадат само съвсем приблизителна ориентация за реалната стойност на енергията, която би получил конкретният индивид при нейното консумиране. При това разликата между калкулираната и реално получената енергия може да достигне десетки проценти! Което само по себе си обезсмисля вече споменатите педантични и изпълнени с душевни терзания предварителни разчети. На простичкия въпрос „А защо, след като е тъй несъвършена, неточна и безнадеждно остаряла системата на Атуотър все още масово се използва?” отговорът е още по-прост: „Защото е изключително трудно (ако не невъзможно!) да се разработи система, отчитаща едновремено толкова много фактори.” Т.е. и куцият кон все пак е някакво транспортно средство…

      Невидимият живот вътре в нас

      В многовековната човешка историямного малко са откритията, които не са резултат от натрупани преди това познания, а са плод само на прозорливостта, ума и находчивостта на един единствен човек. Именно такова е откритието на холандеца Антони ван Льовенхук, което разкрива един съвсем нов, непознат и неподозиран до този момент свят – светът на микробите. С необичайна упоритост и удивително умение Льовенхук собственоръчно изработва и шлифова лещите на първия в човешката история микроскоп, с който през 1674г. прави своето забележително откритие. В устния човешки секрет той наблюдава истинско скопление от живи същества, способни да се движат, хранят и размножават – един нов, странен и удивително жизнен свят. За изминалите няколко столетия са натрупани колосални познания за този паралелен живот, чийто тайни и загадки все още далеч не са разкрити.

      По признание на микробиолозите на науката са известни едва около 10% от обитаващите нашата планета микроорганизми. Сред тях с най-голяма значимост както за земната СКАЧАТЬ