Tygite na Bylgarija. Ivan Vazov

Чтение книги онлайн.

      И Мурад Пети ведно с Митхадът —

      единът гламав, другий джелатин —

      нови реформи, фермани вадят,

      за да подпират тронът разклатен.

      „Всички сте равни – Мурад казува, —

      българи, турци все едно значат:

      българи имат право да плачат:

      искам раята днес да добрува.“

      Зли подигравки!… Лъжи гнуснави!

      Светли надежди пълнят Европа.

      Андраши вика: „Болний оздрави!“

      Дерби от радост скача и тропа.

      Турско да цъфне всички залягат,

      кроят реформи и конституций,

      пращат черкези, башибозуци

      по-скоро тамо да ги прилагат.

      А България в черно чернило

      богу се моли, цял свят проклина!

      В пламен, в тъмница и на бесило

      и под нож остър чада й гинат.

      Сега, кат Емус стари от страх се цял потресе,

      и турската свирепост премина секи край,

      и ужас, възмущенье по целий свят пронесе —

      попитал бих Европа веч може ли да трай?

      Тя верува ли още, че тоз народ омразен,

      научен кръв да пие, и с пот да се кърми,

      от дивите пустини тук нявга дотътразен,

      ще може да напредне, да се опитоми?

      Попитал бих я ази възможно ли е вече

      след тия страшни зверства да вярва пак сега,

      че тигърът ще нявга да се очеловечи,

      че брат ще да ти бъде тоз, който е ага?

      Ще може ли раята да найде състраданье,

      раята, що работи, оре и се поти,

      от тия паразити, аги, кадий, тирани,

      хайдути и черкези, дервиши и софти?

      Но Боже! Що съглеждам? Европа се заклина

      тиранина да пази и бича на света,

      и милост християнска в душата й застина,

      и смей се безпощадно над нашите тегла!

      И дума, като мисли за плячка само тлъста:

      „Хасан е нам потребен, нам требува мирът“.

      И гледа как Коранът безчести, тъпче кръста,

      и милиони души как в робството пищът!

      Какво? Дали грехът ни сè йоще не изплати

      и с нашта кръв и сълзи ще правят вечно пир?

      Дал тряба да сме роби мирът да се не клати?

      О, с толкова ли жертви?!… Проклет да е тоз мир!

      …………………………………

      С тиран борба почнахме усилна и велика,

      и кат един потънал във бурний океан,

      вам цял народ съсипан отчаяно ви вика:

      „Европо! Дай ръка си – и аз съм отърван!“

      Дали бедите наши би радвали Европа?

      И наший вопъл жален ще би приятен ней!

      О, доста е да викне, о само да потропа,

      та бледний полумесец завчас да потъмней!

      Да, тоз трон обезславен и кървав, и коварен,

      от бурите разклатен и в блудството изгнил,

      тоз трон – скелет бездушен и с клетви претоварен,

      от най-нищожний удар на прах се би сторил!

      О, европейци, вий живейте на свобода,

      не като нас под иго във този край проклет,

      де грозните убийства станали са на мода,

      и жертвите от нази, що падат, са СКАЧАТЬ